съновник

Речник на българския език

съно̀вник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. съно̀вници, (два) съно̀вника, м. Книга с тълкувания на сънищата.

Грешни изписвания (3)

  • сановнек
  • сановник
  • съновнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-нов-ник
непълен член съ-нов-ни-ка
пълен член съ-нов-ни-кът
мн.ч. съ-нов-ни-ци
членувано съ-нов-ни-ци-те
бройна форма съ-нов-ни-ка
звателна форма