съкурсничка

Речник на българския език

съкурсничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-кур-с-нич-ка
членувано съ-кур-с-нич-ка-та
мн.ч. съ-кур-с-нич-ки
членувано съ-кур-с-нич-ки-те
звателна форма съ-кур-с-нич-ке