съквартирант

Речник на българския език

съквартира̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. съквартира̀нти, м. Човек, който живее в същата квартира. Моят съквартирант е много приятен човек.

Грешни изписвания (7)

  • саквартерант
  • саквартирант
  • саквъртерант
  • саквъртирант
  • съквартерант
  • съквъртерант
  • съквъртирант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сък-вар-ти-рант
непълен член сък-вар-ти-ран-та
пълен член сък-вар-ти-ран-тът
мн.ч. сък-вар-ти-ран-ти
членувано сък-вар-ти-ран-ти-те
бройна форма сък-вар-ти-ран-ти
звателна форма сък-вар-ти-ран-те