съимператор

Речник на българския език

съимператор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-им-пе-ра-тор
непълен член съ-им-пе-ра-то-ра
пълен член съ-им-пе-ра-то-рът
мн.ч. съ-им-пе-ра-то-ри
членувано съ-им-пе-ра-то-ри-те
бройна форма съ-им-пе-ра-то-ри
звателна форма съ-им-пе-ра-то-ре