съименничка

Речник на българския език

съименничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съименичка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-и-мен-нич-ка
членувано съ-и-мен-нич-ка-та
мн.ч. съ-и-мен-нич-ки
членувано съ-и-мен-нич-ки-те
звателна форма съ-и-мен-нич-ке