съдокладчик

Речник на българския език

съдокла̀дчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. съдокла̀дчици, м. Лице, което изнася съдоклад.

Грешни изписвания (7)

  • садокладчек
  • садокладчик
  • садукладчек
  • садукладчик
  • съдокладчек
  • съдукладчек
  • съдукладчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-док-лад-чик
непълен член съ-док-лад-чи-ка
пълен член съ-док-лад-чи-кът
мн.ч. съ-док-лад-чи-ци
членувано съ-док-лад-чи-ци-те
бройна форма съ-док-лад-чи-ци
звателна форма съ-док-лад-чи-ко