съдлъжник

Речник на българския език

съдлъжник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съд-лъж-ник
непълен член съд-лъж-ни-ка
пълен член съд-лъж-ни-кът
мн.ч. съд-лъж-ни-ци
членувано съд-лъж-ни-ци-те
бройна форма съд-лъж-ни-ци
звателна форма съд-лъж-ни-ко