съдимост

Речник на българския език

съдѝмост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

съдимостта̀, само ед., ж.
Свидетелство за съдимост.Спец. Документ, който удостоверява, че някой не е осъждан или не е под съдебно следствие.

Грешни изписвания (7)

  • садимост
  • садимуст
  • съдимуст
  • садимос
  • садимус
  • съдимос
  • съдимус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ди-мост
членувано съ-ди-мост-та
мн.ч. съ-ди-мос-ти
членувано съ-ди-мос-ти-те
звателна форма