съвладетел

Речник на българския език

съвладетел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-ла-де-тел
непълен член съв-ла-де-те-ля
пълен член съв-ла-де-те-лят
мн.ч. съв-ла-де-те-ли
членувано съв-ла-де-те-ли-те
бройна форма съв-ла-де-те-ли
звателна форма съв-ла-де-те-лю