съвипускник

Речник на българския език

съвѝпускник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. съвѝпускници, м. Човек, който е от същия випуск с друг.

Грешни изписвания (7)

  • савипоскнек
  • савипоскник
  • савипускнек
  • савипускник
  • съвипоскнек
  • съвипоскник
  • съвипускнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ви-пус-к-ник
непълен член съ-ви-пус-к-ни-ка
пълен член съ-ви-пус-к-ни-кът
мн.ч. съ-ви-пус-к-ни-ци
членувано съ-ви-пус-к-ни-ци-те
бройна форма съ-ви-пус-к-ни-ци
звателна форма съ-ви-пус-к-ни-ко