съвземам се

Речник на българския език

съвзѐмам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

съвзѐмаш се, несв. и съвзѐма се, св.
1. Възстановявам физическите и душевните си сили след боледуване или силно преживяване. Още не мога да се съвзема след ужаса, който изживях.
2. Подобрявам материалното си положение; замогвам се, забогатявам. Фирмата се съвзе много бързо под ръководството на новия директор.

Грешни изписвания (7)

  • савземам се
  • савземам си
  • савземъм се
  • савземъм си
  • съвземам си
  • съвземъм се
  • съвземъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съв-зе-мам съв-зе-ма-ме
2 лице съв-зе-маш съв-зе-ма-те
3 лице съв-зе-ма съв-зе-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съв-зе-мах съв-зе-мах-ме
2 лице съв-зе-ма съв-зе-мах-те
3 лице съв-зе-ма съв-зе-ма-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съв-зе-мах съв-зе-мах-ме
2 лице съв-зе-ма-ше съв-зе-мах-те
3 лице съв-зе-ма-ше съв-зе-ма-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвземал съм съвземала съм съвземало съм съвземали сме
2 лице съвземал си съвземала си съвземало си съвземали сте
3 лице съвземал е съвземала е съвземало е съвземали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съвземал бях съвземала бях съвземало бяхме съвземали
2 лице беше съвземал беше съвземала беше съвземало бяхте съвземали
3 лице беше съвземал беше съвземала беше съвземало бяха съвземали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съвземам ще съвземаме
2 лице ще съвземаш ще съвземате
3 лице ще съвзема ще съвземат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съвземал ще съм съвземала ще съм съвземало ще сме съвземали
2 лице ще си съвземал ще си съвземала ще си съвземало ще сте съвземали
3 лице ще е съвземал ще е съвземала ще е съвземало ще са съвземали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съвземам щяхме да съвземаме
2 лице щеше да съвземаш щяхте да съвземате
3 лице щеше да съвзема щяха да съвземат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съвземал щях да съм съвземала щях да съм съвземало щяхме да сме съвземали
2 лице щеше да си съвземал щеше да си съвземала щеше да си съвземало щяхте да сте съвземали
3 лице щеше да е съвземал щеше да е съвземала щеше да е съвземало щяха да са съвземали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвземал съм съвземала съм съвземало съм съвземали сме
2 лице съвземал си съвземала си съвземало си съвземали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвземал съм съвземала съм съвземало съм съвземали сме
2 лице съвземал си съвземала си съвземало си съвземали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съвземал била съм съвземала било съм съвземало били сме съвземали
2 лице бил си съвземал била си съвземала било си съвземало били сте съвземали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съвземам щяла съм да съвземам щяло съм да съвземам щели сме да съвземаме
2 лице щял си да съвземаш щяла си да съвземаш щяло си да съвземаш щели сте да съвземате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съвземал щяла съм да съм съвземала щяло съм да съм съвземало щели сме да сме съвземали
2 лице щял си да си съвземал щяла си да си съвземала щяло си да си съвземало щели сте да сте съвземали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съвземал бих съвземала бих съвземало бихме съвземали
2 лице би съвземал би съвземала би съвземало бихте съвземали
3 лице би съвземал би съвземала би съвземало биха съвземали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съв-зе-май съв-зе-май-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-зе-мал
непълен член съв-зе-ма-лия
пълен член съв-зе-ма-ли-ят
женски род съв-зе-ма-ла
членувано съв-зе-ма-ла-та
среден род съв-зе-ма-ло
членувано съв-зе-ма-ло-то
множествено число съв-зе-ма-ли
членувано съв-зе-ма-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-зе-мал
женски род съв-зе-ма-ла
среден род съв-зе-ма-ло
множествено число съв-зе-ма-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-зе-мащ
непълен член съв-зе-ма-щия
пълен член съв-зе-ма-щи-ят
женски род съв-зе-ма-ща
членувано съв-зе-ма-ща-та
среден род съв-зе-ма-що
членувано съв-зе-ма-що-то
множествено число съв-зе-ма-щи
членувано съв-зе-ма-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съв-зе-май-ки