съвземал е

Речник на българския език

1. съвземал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвземал е е производна форма на съвземам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвземал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвземал е е производна форма на съвземам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвземал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвземал е е производна форма на съвземам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).