съботянин

Речник на българския език

съботя̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. съботя̀ни, м. Последовател на религиозна секта, която смята за празничен ден събота вместо неделя.

Грешни изписвания (7)

  • саботянен
  • саботянин
  • сабутянен
  • сабутянин
  • съботянен
  • събутянен
  • събутянин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-бо-тя-нин
непълен член съ-бо-тя-ни-на
пълен член съ-бо-тя-ни-нът
мн.ч. съ-бо-тя-ни
членувано съ-бо-тя-ни-те
бройна форма съ-бо-тя-ни
звателна форма съ-бо-тя-ни-но