събирач

Речник на българския език

събира̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. събира̀чи, м. Разг. Лице, което събира нещо; колекционер.

Грешни изписвания (3)

  • саберач
  • сабирач
  • съберач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-би-рач
непълен член съ-би-ра-ча
пълен член съ-би-ра-чът
мн.ч. съ-би-ра-чи
членувано съ-би-ра-чи-те
бройна форма съ-би-ра-чи
звателна форма съ-би-ра-чо