събирател

Речник на българския език

събирател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-би-ра-тел
непълен член съ-би-ра-те-ля
пълен член съ-би-ра-те-лят
мн.ч. съ-би-ра-те-ли
членувано съ-би-ра-те-ли-те
бройна форма съ-би-ра-те-ля
звателна форма