съавтор

Речник на българския език

съа̀втор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. съа̀втори, м. Лице, което съвместно с друго лице е автор на произведение, творба.

Грешни изписвания (8)

  • саавтор
  • саавтур
  • саафтор
  • саафтур
  • съавтур
  • съафтор
  • съафтур
  • съ-автор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ав-тор
непълен член съ-ав-то-ра
пълен член съ-ав-то-рът
мн.ч. съ-ав-то-ри
членувано съ-ав-то-ри-те
бройна форма съ-ав-то-ри
звателна форма съ-ав-то-ре