суфльор

Речник на българския език

суфльо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. суфльо̀ри, м.
1. Работник в театъра, чиято професия е да суфлира (в 1 знач.).
2. Човек, който подсказва; подсказвач.

Грешни изписвания (1)

  • софльор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суф-льор
непълен член суф-льо-ра
пълен член суф-льо-рът
мн.ч. суф-льо-ри
членувано суф-льо-ри-те
бройна форма суф-льо-ри
звателна форма суф-льо-ре