суфизъм

Речник на българския език

суфизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

рел. Мистично и аскетично отшерническо течение в исляма, възникнало през VІІІ в. на територията на Ирак и сирия, напълно оформено през ХІ—ХІІ в. ; разпространявано от Северна Африка до Северен Китай и Индонезия. През ХХ в. подложено на ограничения и забрани в редица ислямски страни.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-фи-зъм
непълен член су-физ-ма
пълен член су-физ-мът
мн.ч. су-физ-ми
членувано су-физ-ми-те
бройна форма су-фи-зъ-ма
звателна форма