суплетивизъм

Речник на българския език

суплетивизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суп-ле-ти-ви-зъм
непълен член суп-ле-ти-виз-ма
пълен член суп-ле-ти-виз-мът
мн.ч. суп-ле-ти-виз-ми
членувано суп-ле-ти-виз-ми-те
бройна форма суп-ле-ти-ви-зъ-ма
звателна форма