суперхищник

Речник на българския език

суперхищник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперхиштник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-хищ-ник
непълен член су-пер-хищ-ни-ка
пълен член су-пер-хищ-ни-кът
мн.ч. су-пер-хищ-ни-ци
членувано су-пер-хищ-ни-ци-те
бройна форма су-пер-хищ-ни-ка
звателна форма