суперуспял

Речник на българския език

суперуспял прилагателно име (тип 81) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперуспъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пе-рус-пял
непълен член су-пе-рус-пе-лия
пълен член су-пе-рус-пе-ли-ят
ж. р. су-пе-рус-пя-ла
членувано су-пе-рус-пя-ла-та
ср. р. су-пе-рус-пя-ло
членувано су-пе-рус-пя-ло-то
мн. ч. су-пе-рус-пе-ли
членувано су-пе-рус-пе-ли-те