супертяло

Речник на българския език

супертяло съществително име, среден род (тип 57) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • супертъло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-тя-ло
членувано су-пер-тя-ло-то
мн.ч. су-пер-те-ла
членувано су-пер-те-ла-та