супертим

Речник на българския език

супертим съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-тим
непълен член су-пер-ти-ма
пълен член су-пер-ти-мът
мн.ч. су-пер-ти-мо-ве
членувано су-пер-ти-мо-ве-те
бройна форма су-пер-ти-ма
звателна форма