суперрецензия

Речник на българския език

суперрецензия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперрецензиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ре-цен-зия
членувано су-пер-ре-цен-зи-я-та
мн.ч. су-пер-ре-цен-зии
членувано су-пер-ре-цен-зи-и-те
звателна форма