суперплеме

Речник на българския език

суперплеме съществително име, среден род (тип 69) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-п-ле-ме
членувано су-пер-п-ле-ме-то
мн.ч. су-пер-п-ле-ме-на
членувано су-пер-п-ле-ме-на-та