суперкондиция

Речник на българския език

суперкондиция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперкондициъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-кон-ди-ция
членувано су-пер-кон-ди-ци-я-та
мн.ч. су-пер-кон-ди-ции
членувано су-пер-кон-ди-ци-и-те
звателна форма