суперкомуникация

Речник на българския език

суперкомуникация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперкомуникациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ко-му-ни-ка-ция
членувано су-пер-ко-му-ни-ка-ци-я-та
мн.ч. су-пер-ко-му-ни-ка-ции
членувано су-пер-ко-му-ни-ка-ци-и-те
звателна форма