суперкич

Речник на българския език

суперкич съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-кич
непълен член су-пер-ки-ча
пълен член су-пер-ки-чът
мн.ч. су-пер-ки-чо-ве
членувано су-пер-ки-чо-ве-те
бройна форма су-пер-ки-ча
звателна форма