суперинтендант

Речник на българския език

суперинтендант съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-рин-тен-дант
непълен член су-пе-рин-тен-дан-та
пълен член су-пе-рин-тен-дан-тът
мн.ч. су-пе-рин-тен-дан-ти
членувано су-пе-рин-тен-дан-ти-те
бройна форма су-пе-рин-тен-дан-ти
звателна форма су-пе-рин-тен-дан-те