супердетектив

Речник на българския език

супердетектив съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • супердетектиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-де-тек-тив
непълен член су-пер-де-тек-ти-ва
пълен член су-пер-де-тек-ти-вът
мн.ч. су-пер-де-тек-ти-ви
членувано су-пер-де-тек-ти-ви-те
бройна форма су-пер-де-тек-ти-ви
звателна форма су-пер-де-тек-ти-ве