супервраг

Речник на българския език

супервраг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперврак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-в-раг
непълен член су-пер-в-ра-га
пълен член су-пер-в-ра-гът
мн.ч. су-пер-в-ра-го-ве
членувано су-пер-в-ра-го-ве-те
бройна форма су-пер-в-ра-га
звателна форма