супервзрив

Речник на българския език

супервзрив съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • супервзриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-в-з-рив
непълен член су-пер-в-з-ри-ва
пълен член су-пер-в-з-ри-вът
мн.ч. су-пер-в-з-ри-во-ве
членувано су-пер-в-з-ри-во-ве-те
бройна форма су-пер-в-з-ри-ва
звателна форма