субституция

Речник на българския език

субституция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Заместване, поставяне вместо друг.

Грешни изписвания (1)

  • субституциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суб-с-ти-ту-ция
членувано суб-с-ти-ту-ци-я-та
мн.ч. суб-с-ти-ту-ции
членувано суб-с-ти-ту-ци-и-те
звателна форма