субретка

Речник на българския език

субрѐтка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. субрѐтки, ж. В някои комедии и водевили весела прислужница, която обикновено се присмива на господарите си.

Грешни изписвания (3)

  • собретка
  • собреткъ
  • субреткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суб-рет-ка
членувано суб-рет-ка-та
мн.ч. суб-рет-ки
членувано суб-рет-ки-те
звателна форма суб-рет-ке