субективизъм

Речник на българския език

субективѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Философско направление, което отрича външния материален свят и го смята за резултат от усещанията и възприятията на субекта.
2. Субективност; пристрастно отношение.

Грешни изписвания (15)

  • собектевизам
  • собектевизъм
  • собективизам
  • собективизъм
  • собиктевизам
  • собиктевизъм
  • собиктивизам
  • собиктивизъм
  • субектевизам
  • субектевизъм
  • субективизам
  • субиктевизам
  • субиктевизъм
  • субиктивизам
  • субиктивизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-бек-ти-ви-зъм
непълен член су-бек-ти-виз-ма
пълен член су-бек-ти-виз-мът
мн.ч. су-бек-ти-виз-ми
членувано су-бек-ти-виз-ми-те
бройна форма су-бек-ти-ви-зъ-ма
звателна форма