стърчище

Речник на българския език

стърчище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стърчиште

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стър-чи-ще
членувано стър-чи-ще-то
мн.ч. стър-чи-ща
членувано стър-чи-ща-та