стърнище

Речник на българския език

стърнѝще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. стърнѝща, ср.
1. Ожъната нива със стърчащи краища на житните стъбла. Убодох се на стърнището.
2. Остатък от житни стъбла на пожъната нива.

Грешни изписвания (7)

  • старниште
  • старништи
  • старнище
  • старнищи
  • стърниште
  • стърништи
  • стърнищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стър-ни-ще
членувано стър-ни-ще-то
мн.ч. стър-ни-ща
членувано стър-ни-ща-та