стълбище

Речник на българския език

стъ̀лбище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. стъ̀лбища, ср.
1. Всички стълби в сграда, които са свързани в едно. Стълбище на блок.
2. Широка и голяма стълба (във 2 знач.).
прил. стъ̀лбищен, стъ̀лбищна, стъ̀лбищно, мн. стъ̀лбищни. Стълбищно осветление.

Грешни изписвания (7)

  • стълбеште
  • стълбешти
  • стълбеще
  • стълбещи
  • стълбиште
  • стълбишти
  • стълбищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стъл-би-ще
членувано стъл-би-ще-то
мн.ч. стъл-би-ща
членувано стъл-би-ща-та