стъкълце

Речник на българския език

стъкълцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. стъкълца̀, ср. Парче стъкло. Посипаха се стъкълца по пода.

Грешни изписвания (3)

  • стакалце
  • стакълце
  • стъкалце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стъ-къл-це
членувано стъ-къл-це-то
мн.ч. стъ-къл-ца
членувано стъ-къл-ца-та