струпяв

Речник на българския език

стру̀пяв прилагателно име (тип 81) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • струпъв
  • струпяф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стру-пяв
непълен член стру-пе-вия
пълен член стру-пе-ви-ят
ж. р. стру-пя-ва
членувано стру-пя-ва-та
ср. р. стру-пя-во
членувано стру-пя-во-то
мн. ч. стру-пе-ви
членувано стру-пе-ви-те