струйник

Речник на българския език

стру̀йник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • струйнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. струй-ник
непълен член струй-ни-ка
пълен член струй-ни-кът
мн.ч. струй-ни-ци
членувано струй-ни-ци-те
бройна форма струй-ни-ка
звателна форма