стругар

Речник на българския език

струга̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

струга̀рят, струга̀ря, мн. струга̀ри, м. Работник на струг.
прил. струга̀рски, струга̀рска, струга̀рско, мн. струга̀рски.
същ. струга̀рство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • строгар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стру-гар
непълен член стру-га-ря
пълен член стру-га-рят
мн.ч. стру-га-ри
членувано стру-га-ри-те
бройна форма стру-га-ри
звателна форма стру-га-рю