строител

Речник на българския език

строѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

строѝтелят, строѝтеля, мн. строѝтели, м. Човек, който строи. Строител на мостове. Строители на езика ни.
прил. строѝтелски, строѝтелска, строѝтелско, мн. строѝтелски.
същ. строѝтелство, ср.

Грешни изписвания (3)

  • строитил
  • струител
  • струитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стро-и-тел
непълен член стро-и-те-ля
пълен член стро-и-те-лят
мн.ч. стро-и-те-ли
членувано стро-и-те-ли-те
бройна форма стро-и-те-ли
звателна форма стро-и-те-лю