стрина

Речник на българския език

стрѝна съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. стрѝни, ж.
1. Диал. Жена на брата на бащата.
2. Разг. Омъжена жена на средна възраст.
прил. стрѝнин, стрѝнина, стрѝнино, мн. стрѝнини. Стринина гривна.

Грешни изписвания (1)

  • стринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стри-на
членувано стри-на-та
мн.ч. стри-ни
членувано стри-ни-те
звателна форма стри-но