стрес
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
стрѐсът, стрѐса, само ед., м. Състояние на максимално нервно напрежение, предизвикано от негативно емоционално или физическо въздействие върху организма. Постоянен стрес. Изпадам в стрес. Живея в стрес.
прил. стрѐсов, стрѐсова, стрѐсово, мн. стрѐсови. Стресова реакция. Стресов фактор.
прил. стрѐсов, стрѐсова, стрѐсово, мн. стрѐсови. Стресова реакция. Стресов фактор.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | стрес | |
|---|---|---|
| непълен член | стре-са | |
| пълен член | стре-сът | |
| мн.ч. | стре-со-ве | |
| членувано | стре-со-ве-те | |
| бройна форма | стре-са | |
| звателна форма | — | |