стрелочник

Речник на българския език

стрело̀чник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. стрело̀чници, м. Служител, който насочва влак или трамвай посредством стрелка (в 3 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • стрелочнек
  • стрилочнек
  • стрилочник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-лоч-ник
непълен член стре-лоч-ни-ка
пълен член стре-лоч-ни-кът
мн.ч. стре-лоч-ни-ци
членувано стре-лоч-ни-ци-те
бройна форма стре-лоч-ни-ци
звателна форма стре-лоч-ни-ко