стрелец

Речник на българския език

1. стрелѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. стрелцѝ, м.
1. Човек, който умее добре да стреля. Добър стрелец. Лош стрелец.
2. Зодиакално съзвездие (м. ноември декември).

Грешни изписвания (1)

  • стрилец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-лец
непълен член стре-ле-ца
пълен член стре-ле-цът
мн.ч. стрел-ци
членувано стрел-ци-те
бройна форма стрел-ци
звателна форма стре-ле-цо

2. Стрелѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Стрилец