стрелбище

Речник на българския език

стрелбѝще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. стрелбѝща, ср.
1. Пригодено за учебни тренировки по стрелба място или помещение. Военно стрелбище,
2. Фургон за развлекателна стрелба по различни мишени.

Грешни изписвания (7)

  • стрелбиште
  • стрелбишти
  • стрелбищи
  • стрилбиште
  • стрилбишти
  • стрилбище
  • стрилбищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стрел-би-ще
членувано стрел-би-ще-то
мн.ч. стрел-би-ща
членувано стрел-би-ща-та