страхливец

Речник на българския език

страхлѝвец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. страхлѝвци, м. Страхлив човек.

Грешни изписвания (3)

  • страхливиц
  • стръхливец
  • стръхливиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. страх-ли-вец
непълен член страх-ли-ве-ца
пълен член страх-ли-ве-цът
мн.ч. страх-лив-ци
членувано страх-лив-ци-те
бройна форма страх-лив-ци
звателна форма страх-ли-ве-цо