странност

Речник на българския език

стра̀нност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • страннуст
  • страност
  • странуст
  • страннос
  • страннус
  • странос
  • странус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-ност
членувано стран-ност-та
мн.ч. стран-нос-ти
членувано стран-нос-ти-те
звателна форма